АКНЕ – ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ЕНДОКРИНОЛОГА

Думата „акне“ е използвана за първи път през VI в. от Aetius Amidenus – лекар в Константинопол, който нарича „ionthos“ (или „акне“) лезиите, появяващи се по лицето по време на пубертета. Заболяването се среща при 79 – 95% от популацията на подрастващите. Изразява се с комедони, папули, пустули и нодули. Появява се в областите на лицето, богати на мастни жлези. Въпреки че е строго дерматологичен проблем и не застрашава живота пряко, то неговата социална значимост е голяма – може да влоши качеството на живота, да предизвика социална изолация, психични разстройства. Най-често се среща при младежите между 10 и 20 години, но през последните години акне се развива и в зряла възраст при пациенти на 30-40 г., като при тях може да протече много тежко. Процентът заболеваемост е еднакъв при мъже и жени, но при мъжете протича сравнително по-тежко.

ФАКТОРИ

• вътрешни фактори

Наследственост – гените, с които се раждаме предопределят какъв метаболизъм ще имаме, размера, броя и активността на мастните жлези.

Хормони – специално тези, които повишават секрецията на себум от мастните жлези.

Propionbacterium acnes (P. Acnes) – бактерията, която причинява възпалителна реакция на местата с повишена мастна секреция, в следствие на което се появяват възпалителни лезии.

• Външни фактори – фактори на околната среда

Храна – храни с висок гликемичен индекс, като захари, животински мазнини, шоколад, ядки.

Медикаменти – кортикостероиди, анаболни стероиди, психотропни лекарства, лекарства за артериално налягане, и ако не се прилагат правилно – витамин Б12.

Травми по кожата – причинени от козметични процедури или когато човек самостоятелно прилага екстракция без да спазва хигиенни условия.

Липса на ултравиолетови лъчи – те са с доказана бактерицидна функция и когато е ограничено слънцестоенето може да доведе до поява на акне.

Стрес – това е физиологична реакция на организма, тя ни приспособява към всичко, което ни се случва, но нездравословния стрес, наречен дистрес е фактор за поява на акне.

АКНЕ И ХОРМОНИ

Андрогени (мъжки хормони). За да функционира правилно и да е здраво и женското тяло произвежда андрогени. Производството на себум от мастните жлези е под контрола най-вече на хормоните – тестостерон, андростендион, андростендион и DHEAS. Повишените нова на тези хормони водят до повишена секреция на себум и до образуване на комедони.

Естрогени. Естрогените имат благоприятен ефект върху кожата и нейните придатъци, прилагани системно като медикаменти намаляват продукцията на мастен секрет, тъй като чрез супресия на овулацията се намалява яйчниковата продукция на андрогени. Докато при мъжете хормоните се стабилизират с годините, при жените те продължават да варират. По-конкретно между 20 и 40-годишна възраст, а след това отново по време на менопаузата, жените са особено предразположени към хормонално провокирано акне. Основните три фактора са: Менструален цикъл, Бременност, Менопауза.

Хормони на надбъбречните жлези. Надбъбречните жлези са основно място за производство и на други стероидни хормони с жизненоважно значение за човешкото тяло – кортизол и гестаген. Кортизолът или т.нар хормон на стреса участва в адаптивните реакции на организма към стресови ситуации. Контролира водно-солевия баланс в тялото, обмяната на въглехидрати, белтъците, костен метаболизъм, нервна система, имунитет. Гестаген е стероиден хормон, междинен метаболит в синтезата на хормоните на надбъбречната кора.

Хормони на щитовидната жлеза. Т3 и Т4 имат водеща роля за всички процеси в организма. Характерно за тях е, че съдържат в структурата си йод и неадкеватния му прием може да промени функцията на жлезата. Следователно да се провокира поява на акне.

ЛЕЧЕНИE

 Лечението е строго индивидуално и трябва да бъде съобразено с вида акне, тежестта на заболяването, степента на засягане, възрастта и пола на пациента и не на последно място – желанието му да бъде лекуван. Създаването на индивидуален терапевтичен план изисква както определяне на специфичните лекарствени средства, необходими за конкретния пациент, така и разбиране от негова страна относно продължителността на лечението. Лечението може да продължи и дълго след изчезване на основните прояви на заболяването. Целта на подобно продължително долекуване е предотвратяване на настъпването на нови прояви на заболяването.

• Локално aнтибиотици, ретиноиди, хормонални препарати, антисеборейни препарати, салицилова киселина, алфа-хидрокси киселини, азелаинова киселина. Чрез комбинирането на различните медикаменти е възможно да се атакуват различните механизми на възникване на акнето, което гарантира по-дълготраен ефект на въздействието.

• Системно – системните антибиотици имат противовъзпалителен ефект и действат срещу развитието на P. Acnes. Изотретиноинът – медикамент, принадлежащ към групата на системно прилаганите ретиноиди. Оралните контрацептиви намаляват възпалителните промени по кожата на жени с акне, благодарение на намаляване на циркулиращия свободен тестостерон.

• Други методи. Химичен пилинг с гликолова или трихлороцетна киселина, които се прилагат както за лечение във възпалителните фази на заболяването, така и за намаляване на белезите от преминало акне. Фототерапия с червена или синя светлина и фотодинамична терапия намалява възпалението на кожата и е част от комбинираната терапия при акне. Лазер терапията е една от съвременните техники за намаляване на степента на възпалението при пациенти с акне. Тя не може да бъде иползвана като основно средство за лечение на акнето, но има важно място в овладяването на възпалителните пристъпи на заболяването.